уторак, 01. март 2016.

Честита Баба Марта!


Текст преузет са портала: Фар

Мартеница - символ на здраве, плодородие и изобилие | Фото: Т. Алексов

Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда. Такава е и българската традиция да се връзва мартеница на 1 март, която продължава повече от 1300 години.

Легендите за мартеницата са много, и всичките са свързани с Хан Аспарух и 681 година – годината на създаването на българската държава.

Според най-разпространената легенда, възпята в много народни песни и предания, към края на живота си прабългарският хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Когато могъщият хан починал, хазарите нападнали братята и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Хазарският Хан Ашина предложил на синовете на Кубрат да го признаят за владетел, за да освободи Хуба. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание. Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра, а другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян, който намери земя и създаде нова българска държава, да изпрати птица вързана със златна нишка на крачето като знак да избягат.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, изпратен от Аспарух. Хуба и Баян избягали от Ашина и достигнали водите на Дунав. Баян взял бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Те искали да уведомят брат си Аспарух, че вече са наблизо. Но точно миг преди да пуснат птицата се появили хазарите, които ги нападнали. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници, помогнал на Хуба и Баян да преминат реката. Взел конеца и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от конеца и заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото така завинаги ще им напомня за славния Кубрат и за неговия завет – винаги да са единни.

Тази легенда се преплита с митичния образ от българския фолклор – Баба Марта, която пристига на първи март. Баба Марта олицетворява пролетта; тя е стара, куца жена с много непостянен характер. Когато се усмихва, слънцето грее; когато е ядосана – студ сковава земята. Баба Марта влиза само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Баба Марта има и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Когато види млади жени и момичета на нейния ден, времето ще е хубаво и топло.

Баба Марта обича хората, които носят мартеница. Мартениците са направени от червена и бяла вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца. Мартениците се носят на китката на лявата ръка, на дрехите отляво, или на врата като огърлица, а свалят се когато цъфнат дърветата, или когато се срещнат първите прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава с тях се кичат родни дървета, за да бъде годината плодородна.

На първи март даряваме близките си с мартеници, с пожелания за здраве, късмет и дълголетие.

Честита Баба Марта!