Izložba Stari Caribrod - prilog RTCaribrod

Dom za uspomene

Tekst preuzet sa sajta: Caribrod net

Slobodan Ćosa Aleksić
Iza fasade zdanja Doma kulture u Dimitrovgradu, gostovali su svi kojih se Dimitrovgrad rado seca. Gostovali su i oni kojih ne bi da se seti. Ispred, cesto su se igrala deca koja su strpljivo cekala da nekako udu unutra, kao da ocekuju nagradu.

Strpljivoj i upornoj deci nagrada je zaista bila velika, bilo da je rec o filmu, pozorišnoj predstavi, igranci... Ali, kad godine produ, nebitno je cime su nagradena, jer nagrada je vec postala uspomena koja traje koliko i covek. Gradnja Doma kulture pocela je 1947. godine u Caribrodu, a završena 1951. u Dimitrovgradu. Zajednicko je delo radnih ljudi i omladine Sreza Caribrodskog i trebalo je da manifestuje snagu zajedništva radnika, seljaka i poštene inteligencije. Uspela je. I više od toga. Ujedinila je tradicionalno razjedinjene Caribrodane. Projekat je napravila arhitekta Vera Lukanska, Caribrodanka, a dekorisan je prema nacrtima slikara Slobodana Sotirova i Ivana Petrova, Caribrodana. Materijal za gradnju sakupili su sami Caribrodani a gradevinske i dekoraterske radove izvelo je preduzece „Gradnja“ iz Caribroda.

Tako su posao za Caribrod završili sami Caribrodani. Kada je otvoren Dom kulture je vec bio u Dimitrovgradu. Novi Dom kulture polako je poceo da ulazi u navike, sada vec Dimitrovgradana, koji su još dugo pamtili stari pozorišni Salon kod Gimnazije, bioskop „Šumadiju“ Petra Breznickog ili Gradsku biblioteku, koja je mnogo puta menjala lokaciju i konacno se smirila u novoj zgradi. Sve je to sada bilo na jednom mestu u zaista „uzornom“ objektu i tradicija pozorišta dužeg od veka ili još starije biblioteke mogla je da se nastavi u mnogo boljim uslovima. Novi Dom kulture polako je ulazio u stare navike Caribrodana. Postao je dom glumcima amaterima, folkloristima, horu i muškom i ženskom, i sjajnim orkestrima od kojih su ostali zapamceni Cervenija i Sinija Žorža Gajdarova i Peška Cigulara, kasnijeg osnivaca Plovdivske filharmonije. Bioskop u Domu je posebna prica. Kroz njega je prodefilovao Pastir Kostja, Gari Kuper, Bal na vodi, autorski filmovi Bergmana, Bunjuela ili Renoara. Danas je u Domu kulture smešteno amatersko pozorište Hristo Botev, koje broji 124 godine postojanja i Radio-televizija Caribrod, koja je tek napunila dvadeset. Biblioteka vec dugo ima svoju zgradu, a bioskop koji je u Caribrodu stalno „gostovao“ od 1923. ugasio se pred konkurencijom video-klubova devedesetih.

Snimak sa razglednice napravljen je 2. novembra u vreme kada je u Dimitrovgradu bio „Balkan teatar fest“, manifestacija koja je taman po aršinima malog grada sa velikim pozorištem, a ja sam nekim sasvim drugim povodom bio zajedno sa Slobodanom Sotirovim, jednim od aktera ove price. Gledao je u zgradu kao da gleda kakvu bioskopsku predstavu iz svoje mladosti i dugo nije govorio. Kada je progovorio rekao je: „Mislio sam da je sitnica graditi ga. Sada znam da Caribrod još dugo nece imati tu snagu da sam napravi tako nešto. Kao da mu je neko namerno uzeo energiju.... a možda i jeste. Što sam stariji sve više verujem u realne utvare.“

Честита Баба Марта!

Текст преузет са портала: Фар

Мартеница - символ на здраве, плодородие и изобилие | Фото: Т. Алексов

Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда. Такава е и българската традиция да се връзва мартеница на 1 март, която продължава повече от 1300 години.

Легендите за мартеницата са много, и всичките са свързани с Хан Аспарух и 681 година – годината на създаването на българската държава.

Според най-разпространената легенда, възпята в много народни песни и предания, към края на живота си прабългарският хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят и да бъдат винаги заедно. Когато могъщият хан починал, хазарите нападнали братята и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Хазарският Хан Ашина предложил на синовете на Кубрат да го признаят за владетел, за да освободи Хуба. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание. Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра, а другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян, който намери земя и създаде нова българска държава, да изпрати птица вързана със златна нишка на крачето като знак да избягат.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, изпратен от Аспарух. Хуба и Баян избягали от Ашина и достигнали водите на Дунав. Баян взял бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Те искали да уведомят брат си Аспарух, че вече са наблизо. Но точно миг преди да пуснат птицата се появили хазарите, които ги нападнали. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници, помогнал на Хуба и Баян да преминат реката. Взел конеца и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от конеца и заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото така завинаги ще им напомня за славния Кубрат и за неговия завет – винаги да са единни.

Тази легенда се преплита с митичния образ от българския фолклор – Баба Марта, която пристига на първи март. Баба Марта олицетворява пролетта; тя е стара, куца жена с много непостянен характер. Когато се усмихва, слънцето грее; когато е ядосана – студ сковава земята. Баба Марта влиза само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Баба Марта има и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Когато види млади жени и момичета на нейния ден, времето ще е хубаво и топло.

Баба Марта обича хората, които носят мартеница. Мартениците са направени от червена и бяла вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца. Мартениците се носят на китката на лявата ръка, на дрехите отляво, или на врата като огърлица, а свалят се когато цъфнат дърветата, или когато се срещнат първите прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава с тях се кичат родни дървета, за да бъде годината плодородна.

На първи март даряваме близките си с мартеници, с пожелания за здраве, късмет и дълголетие.

Честита Баба Марта!