четвртак, 14. јул 2016.

В Сърбия не загубихме навика да обработваме земята – това ни спасява

Алексъндър Васов - световно известният изпълнител на кавал и гайда
Алексъндър Васов, гайда, животновъдство, земеделие, кавал, Сърбия

Не само Сърбия, светът Ви познава с автентичните изпълнения на кавал, гайда и тамбора. И колкото сте по-известен, толкова на по-отдалечено място намирам фермата Ви. Как да си го обясня. С какво започнахте?

- Аз си бях един редовен студент по ветеринарна медицина. С баща невропсихолог, който също е изпълнител, на китара и майка, агроинженер. И се занимавах с музика. Но се усетих така – тялото ми в Белград, а главата и душата ми в Протопопинци, 12 км над Цариброд. И в един момент реших – трябва да намеря своя път. И той да мине през нещо единно, което обединява традиционната музика, продукт и природа. Не защото това ще става все по-модерно. А защото е все повече мое. И дойдох тук, в началото на този век. мястото не е много високо, 720 м. надморска височина, а е много равно. Оттук и фермата ми, „Равна шума“, ще рече Равна гора. Гледам френски алпийски кози. Породата е много разпространена у нас, у Вас – по-малко известна. Гледам 80 кози и още 100 овце, без да броим малките. И произвеждам изключително смесено мляко и сирене –шопско го наричаме.

- Сравнете изкупните цени с България.

- Трудно се правят паралели, а пък аз най-малко обичам „да влача“ подобни сравнения. Казано е – две ферми еднакво големи на едно място. Едната върви, другата – боксува. Важен е мениджмантът – да си намериш микропазара, да си държиш на хората в нишата. И аз си пазя пазара, като нежно цвете си го гледам - вече 15 години. С доказано качество и отстоявани количества. Намирам си път до клиента като вода в планината. А изкупната цена на кравето мляко например в Сърбия е 22 динара, към 30 ст. за литър. Ниска е.

- Какво ще ни изсвирите докато разгледаме най- редкия екземпляр от животните Ви?

- Да речем „Лале си си, зюмбюл ли си“, много я обичам. А най-рядкото ми животно във фермата е наистина един екземпляр, Кременка, която от скоро стана майка. Тя е Подолска порода, от Подолия, в Молдава. Разпространена е в цялата Панонска низина в Сърбия, Унгария и Хърватия. Особено мъжките екземпляри, воловете, се използват изключително за работа. На юг от Дунава това е единственият екземпляр. Кръстосвал съм я с вид късородо говедо, която наподобява вашето Родопско късорого и резултатът е познатото в България Сиво искърско говедо, а в Сърбия – колобарско. Добра е, но за всеки слючай да продължим интервюто по-отдалеч. През лятото я гледат мои приятели. И с огромните си рога -мчове пази стадото им от вълците. Преди пет години участвах в много популярен проект за шоу ферма за стари, автохтонни породи. Пък съм и съм киноложки съдия, отглеждам редки породи кучета. Много е важно да опазим равновесието между вълците, кучетата и животните във фермата по тези земи...

- Кое запази отношението на стораните към земята и земеделието в Сърбия. Кое е различното?

- Има нещо важно. За щастие хората тук не са били откъснати от земята във ТКЗС епохата, която Вие познавате. Всеки е можел да запази като частни 25 хектара земя, от които 100 дка обработваема, останалото – гори. Е, стопаните тук не са имали по толкова много. В Сърбия средните домакинства са по 35 дка. Сега по-малко хора обработват повече земя, арендоват, наемат...Във Войводина уедряването е още по-голямо. Вярно, имало е земеделски кооперации, но производителите не са загубили личното си отношение към земята и навика да я обработват. Такива сме – лесно свикваме да не работим и много трудно започваме отново. Особено със земята - откъснеш ли една генерация от нея, плодовете са горчиви.


Нема коментара:

Постави коментар