недеља, 25. новембар 2018.

Манчин рабуш: Царибродсћи брендове


- Бабо, ајде пристаи кавето, а еве ја тува најдо у весникат једну млого убаву работу, па че ти ђу прочетим.
- Кавето е пристајено, а ти мани весникат, него иди та донеси неколко лисковнице да постъкнемо огњат...
Отидо и донесо.
- Па не може ли да ђи понасечеш, него ја съга требе да ђи кршим и да ми търну руће...
- Ти нали рече донеси лисковнице, а не ми рече насечи лисковнице... Аа, еве това што тражео у весникат! Слушај: “У големијат град че има панаџур, на кој че се тражи наш бренд: сирење, урда, шушенице, пърженци, ајварје, мармалад, слатћи, рећије, вина и друго...” А са ти бабо поразмърдај чарковете у главуту, ако су остали читави, и се сети кво би ние могли да брендујемо!
Бабaта си испи кавето на тену и ми рече:
- Све това што прочете, а и што прескочи, све је това познато. А ти, ако сакаш да брендујеш, требе да измислиш нешто што досъга нити је видено, нити је чујено...
- Ее, па несъм онија што је открил Америку!
- Аје-ајде, поразмути чорбуљакат у главуту, се-тиће нешто че исплива...
- Не смејем, стра ме че напраим некој булумач, па после че се мувам натам-навам кико кърно говедо...

Бабата поћута, поћута, па се усмину и рече:
- Ајде, кажи кво није у Цариброд имамо, а друђи га немају, или га имају, ама несу га до съга, кико што ти кажеш, брендирали?
- Знам ли, ништо ми не дооди у тиквуту..
- Е, прво ме изслушај, па после ми орати може или не може. Първо че најдеш тегле што не се продзирају, та да се не види кво има унутра…
- Куде да најдем теквеја тегле?
- Реко ти да слушаш, а после да оратиш! У първуту теглу че натъпкамо чаршијсће кљуће! У другуту че туримо одумување, запържено с лъже и измислице! У третуту че посъберемо разна клеветења, при нас свак свакога клевети, а некоји клевете и на две и на три стране! На њи запършката че буде злобата! После у специјалну теглу че натъпкамо съплитће! При нас не може ништо да мине без съплитће. Ние смо познати по музаверлъци. Једн турчин кига чул од једнога нашинца от куде је, он рекъл: ” А, ја сам бил у Цариброд, цариброџање су много добър народ, ама музаверџије!” Е, имамо није јоште млого теквеја...
- Бре бабо, ама ђи наорати...
- А истинсћи бренд че буде све това измешано и набутано у једну голему теглу, на коју че пише: ” Ако све това изедете и останете живи, гарантирамо ви, да че доживејете стотуту!”
- Кој бре, бабо, че купује текъв бренд, а?
- Кој ли ? Леле бошће, па не гледаш ли телевизијуту? Първо че га разграбе посланиците, не чујеш ли кико се само товаре једън другога! Теквеја думе си наорате, бетер од жене кига се карају преко плот... Са ти Манчо, стезај опънци и иди да тражиш тегле!

Знам дека мојта баба понекига ђи дроби свакикве, ама текве штуротије несъм се надал да чујем. Да не ђу дибидус съклетишем, реко вој:
- Нема зашто за тегле да се лутам, теја што имамо че премажем с църну боју!
- Аферим дедо, не су ти заръџавели свите чаркове! Че видиш кво чудо че напраје нашти царибродсћи брендове!..

“Брее - помисли си ја - а кво че буде ако бабата је права!”

- Манча


Манчин рабуш, Братство, 30.11.2007.

петак, 19. октобар 2018.

Pametnik - poruka mira sa Neškovog visa -

Pametnik - poruka mira sa Neškovog visa -: Belo-sivkasta piramida na kvadratnoj osnovi, zapravo kamena gromada napravljena od lokalnog krečnjaka, bez obzira iz kog smera joj prilazite iz velike daljine najavljuje grad pod sobom. Reč je o Caribrodu, sada Dimitrovgradu, reč je o [...]

недеља, 01. јул 2018.

U toku prijavljivanje ekipa za 55. turnir u malom fudbalu „Dimitrovgrad 2018“

Tekst preuzet sa sajta:Internet Portal Far


U toku je prijavljivanje ekipa za 55. turnir u malom fudbalu „Dimitrovgrad 2018“, koji će početi 16. jula, dok če se dan ranije održati žreb za grupnu fazu ovog nadmetanja.


Ova tradicionalna sportska manifestacija odvijaće se u nekoliko kategorija: seniori (tradiconalni i pozivni deo turnira) stariji i mlađi pioniri, i veterani. Kotizacija za pozivni deo turnira iznosi 12000 dinara, za tradicionalni 6000, dok uplata po ekipi za veterane iznosi 3000 dinara. Prijava ekipa za mlađe kategorije je besplatna.

Nagradni fond u pozivnom turniru je 500.000 dinara, u tradicionalnom 240.000, kod veterana je 100 % od uplate ekipa, dok je za najmlađe obezbeđena sportska oprema.


Karte za turnir u malom fudbalu prodavaće se po ceni od 50 dinara, dok će cena kompleta karata iznositi 300 dinara. Sve informacije o predstojećoj sportskoj manifestaciji u okviru Caribrodskog sportskog leta mogu se dobiti na sledeće brojeve telefona – 010/361-124, 062/8838-681, 063/435-174 ili lićno u prostorijama Sportsko turističkog centra u Dimitrovgradu svakog radnog dana u periodu od 07:00 do 15:00 časova.

субота, 28. април 2018.

Caribrod, grad svima uz put


Ima, tako, pojava nesvakidašnjih u ovoj Srbiji. Neki grad se, recimo, mesecima pominje, raznim povodima - a nijedan nije ružan. Ni poplava, ni ubistvo, ni korupcija, nego razlog običan, čak lep.

Kao što je slučaj sa Dimitrovgradom: počeli radovi na autoputu, turisti nagrnuli na granicu, otkopani vredni ostaci iz doba rimskog Carstva… Rekoh „slučaj“, oprezno, da ne ureknem, jer ko zna šta nosi dan a šta noć, ali biće da su i blagorodni stanovnici ovog grada, radni i gostoljubivi, za ovu pojavu, ne baš čestu u Srbiji - izostanak ružnih vesti… zaslužni.

Svima uz put, ako ne i na putu, ovde je naselje postojalo još u vreme koje označava prelaz iz kamenog u metalno doba. I nisu slučajno od tada, pre 5.000 godina pa do danas ljudi baš tu tražili dom - dolina Nišave, pa posle Morave, najbliži je put između Evrope i Bliskog istoka, odnosno Azije. Zato se i gradi ogranak koridora 10 baš kroz ovaj grad. Ali ono što su projektanti budućeg autoputa izračunali uz pomoć satelita, znali su - ne znam kako - stari Rimljani: pre dvadesetak dana, prilikom spremanja trase za novi put, otkopani su ostaci njihovog „via militaris“, vojnog puta koji je povezivao evropske i azijske delove imperije.

Nema ko posle njih - bio vojnik, trgovac ili izbeglica - ovuda nije prošao, a ime grada prvi put je zapisano u tursko doba: Caribrod. Da traje do danas, iako je 1951. godine zvanično primenjeno, u čast bugarskog komuniste Georgija Dimitrova. Uzaman, niko za sebe neće reći da je „Dimitrovgrađanin“ - svi su „Caribrođani“. Bilo da su Bugari, Srbi, ili Jugosloveni: prvih ima oko šest, drugih tri hiljade, a trećih, sa „neopredeljenima“ - dve. Cela opština ima 12.000 stanovnika, a grad - sedam.

Dimitrovgrad - da se držimo formalnog imena - jedan je od centara bugarske manjine u Srbiji. Uostalom, do Niša odavde ima 90 kilometara, a do Sofije 60. Državna granice i prelaz Gradina - na dva-tri kilometra su.

Imaju li Caribrođani vajde od takve blizine EU? Kako se uzme…

Ona bajalica naših političara o privlačenju stranih investicija ovde nikako ne pije vodu: Bugari su iskoristili fondove EU i već uz granicu podigli kapacitete dovoljne i za naše tržište. S druge strane, u Sofiju i njene robne kuće može se praktično gradskim prevozom. Caribrođani više veruju svojim očima nego ministru trgovine Milosavljeviću, i garderobu kupuju u Bugarskoj jer je mnogo jeftinija. Oni iz Bugarske, opet, u Srbiji kupuju meso i - cveće. Kasapnice su u Dimitrovgradu na svakih pedeset metara, a između njih saksije. Zašto je cveće kod nas jeftinije, niko nije umeo da mi kaže…

Samo, teško da od ruža može da se živi. Broj zaposlenih u opštini se smanjuje, i znatno je ispod proseka u Republici.

Vasil Velčev, zamenik predsednika opštine, kaže da se veliki napori - i sredstva, kroz subvencije - ulažu u obnovu stočarstva. Za poslednjih pet godina broj poljoprivrednih gazdinstava se uvećao 20 puta sada ih ima skoro 900! Opština svojom teritorijom zahvata i obronke Stare planine, sa pašnjacima sa kojih poreklo vuče čuveni sir…

U ovoj planini vide šansu i za razvoj turizma, pogotovo ako bude nešto od skijališta i hotela o kojima se godinama priča. Ali, sve je to na dugačkom štapu - najizglednije su šanse koje pruža izgradnja istočnog kraka evropskog koridora 10.

Predstavnici izvođača radova „Alpine“ i opštinari razgovarali su o tome, svesni da su upućeni jedni na druge. U Opštini računaju da će biti angažovana mehanizacija javnih preduzeća, i da će stručnjaci tu živeti neko vreme i trošiti pare. Opet, „Alpina“ će svoju upravnu zgradu sagraditi tako da u nju, kasnije, kad se graditelji za dve-tri godine isele, mogu da budu smešteni socijalni slučajevi.

U Turističkoj organizaciji grada još je u maju počelo prijavljivanje domaćinstava spremnih da izdaje sobe radnicima zaposlenim na koridoru. Spremaju se i kafane a preduzimljivi biznismeni najavljuju i gradnju mini hotela.

„Ovo je velika prilika za nas“, kaže Vasil Velčev. „Oni neka grade, ali neko i vodu treba da im nosi…“

Gradnja, istina, nije otpočela tempom koji su najavljivala svečana otvaranja. Ali, kreće se, ipak…

A do tada, blagorodni Caribrođani, svikli da svi dođu i prođu, ili u Evropu ili u Aziju… žive svoj život, da ne čuje zlo, bez loših vesti.

недеља, 25. март 2018.

Как е изглеждал Царибродъ през 1889 година

Този малѪкъ градецъ преди 10 години е билъ селце отъ 100 кѪщи. И тогава е билъ околиенъ центръ, както и днесь. По тѪзи причина започнали да дохождатъ преселенци отъ околнигѣ села, а най-повече отъ гр. Пиротъ и да са заселватъ тукъ; започнали да са строятъ подъ планъ градски здания и селцето започнало да взема единъ видъ на малѪкъ градецъ. По този начинъ селцето Царибродъ е станало градъ. Днесь Царибродъ състои отъ 400 кѪщи, а отъ около 5-600 семейства. Населението са занимава повечето съ земледѣлие, което са види отъ това, че отъ 5-600 семейства 300 семейства сѪ земедѣлци. Тѣзи 300 семейства земледѣлци обработватъ около 8,000 дюлюма земя, а именно: около 6,000 дюлюма ниви, около 400 дюлюма лозя, около 500 дюлюма ливади, около 20 дюлюма грѪсници, около 60 дюлюма градини п около (не вижда се) 000 дюлюма гора. Оть 6-тѣхъ хиляди дюлюма ниви земледѣлцитѣ изваждатъ ежегодно около по 200,000 оки разни храни, като жито, ячмикъ, овесъ, кукурузъ, грахъ, фасулъ и други. По качеството си всичките тѣзи плодове, освѣнъ житото, сѪ срѣдни, а житото не може да са каже и „срѣдньо“ защото почти всичкото е рѪжливо и пѪлно съ кѪклица. Чиста пшеница въ Царибродското землище почти не са ражда, защото нема здра¬ва почва; всичкото землище е бьрдисто и каменисто, само по долътъ на рѣкичката Малка-Нишава която тѣче презъ самиять градецъ, има малко равнина и нѣкакъ по-чиста (не камениста) земя, но и това съвсѣмъ малко пространство ражда повечето рѪжь и кукурузъ. — Другото население въ Царибродъ са занимава съ търговия, съ занаяти и съ разни други работи. Така: платнари има 11 съ 11 дюкеня и 40 слуги; обущари 6 съ 6 дюкеня и 14 слуги; бояджий 3-ма съ 3 дюкеня и 3 слуги; бъчвари 1; шивачи 16 съ 16 дюкеня и 30 слуги; кожухари 10 съ 10 дюкеня и 15 слуги; златари 2 съ 2 дюкеня и 4 слуги; тенекеджии 1; халваджий 2-ма съ 12 слуги; хлѣбари 6 съ 6 хлѣбарници и 15 слуги; готвачи 8, 8 гостилници съ 20 слуги; крѪчмари 43 съ 43 крѪчми и 50 слуги; бакали 27 съ 22 дюкеня и около 30 слуги; манифактураджии 5 съ 5 дюкеня; брѪснари 2-ма съ 2 дюкеня и 2 слу¬ги; мутавчии 1 съ 2 слуги; надничари (хора безъ занаятъ, които работятъ — каквато работа намѣрятъ — съ надинца) 10; адвокати 2; ханджии 43 съ 43 хана, оть които По-главни сѪ 3: хотелъ „Европа“, хотелъ „София“ и Джаджовий ханъ „Видличь;“ овчари 40; касапи зимно време 5, а летио време 10; абаджии 1 съ 2 слуги; налбанти 3-ма съ 4 слуги; ковачи 6 съ 6 ковачници и 12 слуги; пѪртеничари 2; воденичари 2-ма; дюлгери 10; слуги, общо число, 250-260. Дюлгеритѣ работятъ и земледѣелие; постоянни дюлгери има само единъ съ една работилница и съ 2 слуги. Всичките занаятчии, бакали, манифактураджии и пр. сѪ българи, жители царибродски. Отъ манифактураджиитѣ има само трима чужденци — евреи, които са занимаватъ и съ бакалия.
По-главнигѣ търговци въ Царибродъ сѪ 16 души: тѣ сѪ: Радойко Ивановъ, Стоянъ Ивановъ, Пейчо Стаменовъ, Димитръ Стаменовъ, Гога Крьстевъ, Сима Крьстевъ, Анта Джаджовъ, Йосифъ Христовъ, Димитръ Тошовъ, Сотиръ Костовъ, Еленко Белчовъ, Каменъ Ивановъ, Алексия Стойковъ, Нако П. Даскаловъ, Дончо Иговъ, Ив. П. Атанасовъ. Отъ тѣзи, 7 души сѪ бакали, 4-ма сѪ манифактураджии и бакали, 1 е само манифактураджия, 1 е пѪртеничаръ, 1 е крѪчмаръ и пѪртеничаръ, 1 е коммиссионеръ и тютюневъ фабрикантъ и 1 е масларъ.

Фабрики въ Царибродъ има само двѣ: една за тютюни и една за мѣстни спиртни питиета, като ракия, амеръ и др.
По-главнитѣ индустриялни произведения, които са произвождатъ въ Царибродъ, сѪ: килими, аби, кожи и масла. Килимитѣ, обаче, за сега са пропзвождатъ малко, но съществува вече между гражданите идеята за съставяние въ градътъ едно килимарско дружество за повдигане на килимарството въ градътъ.

Въ Царибродъ нема определенъ пазаренъ денъ, но селе¬нитѣ отъ околията идатъ всеки петькъ и всѣка неделя съ яйца, чорапи, лукъ, масло, пиперки, кокошки, гѪски, брашно, фасулъ, грахъ, сирене и др. такива и всичко продаватъ за добра цѣна.

Скотовъдатвото въ Царибродъ не е до тамъ удовлетворително, но въ сравнение съ други по-голѣми градове, съ подобри пасбища, малкий градецъ Царибродъ отъ тѪзи страна е се по-добръ. До колкото знаемъ, у насъ още нито въ едивъ градъ, нито въ едно село нема такива хора, които са занима¬ватъ само съ скотовъдство, така щото не е чудно като нема и въ Царибродъ такива хора. Както казахме и по-горѣ, тукь хората сѪ повече земледѣлци; тѣ вѪдятъ толкова скотове, кол¬кото имъ сѪ нуждни за домашната имъ потрѣба. Така, според списъка за тѪзи година, въ Царибродъ има: 1720 овци, 206 кози, 300 волове, 100 крави, 70 — 80 телци, 80 — 90 конъе, 100 кобили, 2 бивола, 150 свини.

Както казахме, при всичко че скотовъдството въ Царибродъ не е до тамъ удовлетворително, но на продажба скотоветѣ минаватъ за твърдѣ евтена цѣна. Така: единъ чивтъ волове са продаватъ за 40 — 50 лева, единъ добръ конь за ѣздение — за 100 —150 лева, една кобила — за 60—90 ле¬ва, ако е добрѣ хранена; свиня отъ една година, добрѣ хра¬нена, — за 40—50 лева; овци чивта, 10 — 12 лева; кози чивта, 14 —15 лева; овни, чивта 16 — 17 лева.

Търговията въ Царибродъ, споредъ мѣстото и споредъ състоянието на селското население, отива срѣдньо, т. е. нито до тамъ добрѣ, нито до тамъ злѣ. Цѣнорасписътъ, когото подолу помѣстваме, показва най-добре това. Търговците набавятъ бакалскитѣ си и манифактурни стоки повечето отъ Виена и Пеща, а по-малко отъ София. Отъ отварянието на железнопѪтната линия, нѣкои тьрговци отъ гр. Трьнъ започнаха да си набавятъ бакалски и др. стоки отъ гр. Царибродъ. Има са надѣжда, че въ скоро време търговията въ гр. Царибродъ ще са подобри, тъй като търговцитѣ иматъ сега възможностъ да си набавятъ потрѣбнитѣ стоки направо отъ фабрикитѣ и съ по-малки разноски. Понеже капиталитѣ на царибродскитѣ тьрговци не сѪ до тамъ удовлетворителни, то за да могѪтъ да по-добрят търговията си по възможности по-скоро, за да могѪтъ да привлекѪтъ поне Трьнъ, Брѣзникъ и Берковица на стра¬ната си, едно имъ е само нуждно, а именно: тѣ трѣба да са сдружатъ помежду си и да работятъ всички задружно. Само по този начинъ тѣ ще могѪтъ да си създадѪтъ потрѣбната въз¬можностъ да набавятъ и повече стоки и по-евтено и съ по-малко разноски. Направятъ ли това, тѣ ще могѪтъ да са избавятъ отъ конкуренцията на днешните конкуренти — чужденци, а при това и градецътъ имъ ще може да стане единъ малъкъ търговски центръ, както казахме и по-горѣ, поне меж¬ду Трьнъ, Брѣзникъ и Берковица. Види са, че г-да търговци¬тѣ отъ Царибродъ сѪ размислили и сѪ разбрали вече това, защото почти отъ единъ мѣсецъ насамъ развиватъ дѣятелностъ по между си да са сгрупиратъ, да си съставятъ търговско дружество и да си отворятъ дружественна тьрговска кѪща. Ние ги поздравляваме още отъ сега и ги насърчаваме въ предприятието имъ. Нѣка да не напускатъ работата си, ако искатъ щастие, напредъкъ и добръ поминѪкъ. Нашитѣ търговци трѣба да оставятъ вече на страна онѪзи глупость, която са заклю¬чава въ изражението „всѣкой за себе си“, защото ние сме още слаби и неможемъ да работимъ всѣкий за себе си. Само общото дѣйствие може да ни направи щастливи и само чрезъ общото дѣствие можемъ да подобримъ поминѪка си. Това вѣче трѣба да го разберемъ.

(Слѣдва.)

от списание "Домашен Учител",
Цариброд, 1889-та година, книга I
Дигитален архив "Стари Цариброд"