петак, 06. фебруар 2015.

Български дух и сръбски традиции

Цариброд - там където си извън Родината си, но се чувстваш у дома

В миналия брой започнах разказа си за Цариброд, Сърбия, но така и не го довърших. Затова позволете ми, сега, да запълня впечатленията ви, посредством моите собствени и да ви обясня, защо си заслужава да се посети, ако ви се отдаде възможност.
Както вече споменах градчето е заседнало във времева дупка между 50-те и 60-те години на миналия век, което му придава изключителна очарователност и спокойствие, непозната днес за повечето градове. В Цариброд все още съществуват онези ъглови магазинчета, чийто собственици без притеснение са изкарали част от стоката си пред обекта. Има ги онези стари сладкарници, в които все още ти поднасят десертите в метални чинии и дори са запазили съществуването на фризьорски салони от типа на едновремешните бръснарници, които в България затвориха врати с появата на електронните самобръсначки и пресите за коси. В градчето духът на автентичността живее и събужда неудържима носталгия, която от своя страна ти носи удоволствието, че си избягал от лудостта на големия град, че неусетно си се пренесъл в друго време…

Ако трябва да опиша града с една дума, то това би било – баланс. Баланс между старото и новото време, без рязка граница между двете. Стъпвайки там, човек може да види както битови къщи, така и по-съвременни постройки, които обаче не се делят от цялото, подобно на колаж-апликация, а някак плавно се сливат с обстановката.
Макар да бяхме обменили динари (1 лв. се равнява на 56 динара, по официалния курс), бързо разбрахме, че навсякъде се приемат и левове, а в тази връзка трябва да спомена, че всички говорят български. Това откритие ми донесе огромно облекчение, понеже колкото и да се твърди, че българския и сръбския си приличат, аз лично хващам едва 20% от езика им. Така че бях приятно изненадан, когато не само ме обслужваха на българска реч в магазините, но и веднага ми изчисляваха в левове стойността на покупките ми и дори ми връщаха нашенска валута, като ресто.

Без много да се бавим се ориентирахме към препоръчаното ни заведение – кафана „Магурац“, което се оказа точно в края на главната улица след железопътния прелез. Всъщност, точно посещението на това заведение се оказа съдбоносно за цялата ми обич към Цариброд, защото там срещнах много от хората, които днес смело и без колебание наричам приятели.
„Магурац“ не е от онзи, така омразен за мен, тип лъскави заведения, на чиято популярност в България се чудя. Няма го необяснимия сблъсък на различни и излишни декорации в интериора, които целят показност, която винаги е просто един безвкусен кич. Не! Кафаната залага на опростен интериор, който създава такъв неподражаем уют и топлина, че се питаш защо в България сме се лишили от това.
Храната обаче… Тя не може да се сравни с нищо! Едва не си изядох пръстите, а ако мислено не си повтарях етикета за хранене на публични места, сигурно щях да оближа чиниите, преди сервитьорката да ми ги е отнесла.
Порциите са огромни, сервира се само чисто месо, като всичко е толкова добре сготвено, че се питаш да не би случайно в кухнята да се скрили твоите майка и баба, които знаят как точно да ти приготвят гозбите. Към всичко това прибавете и сръбско пиво или домашно червено вино, с каквото кафаната разполага и получавате малко кътче от рая, което някак сте успели да откраднете. След едно хранене в „Магурац“, не само си сит, но и сетивата ти пеят „Алелуя“.
Но въпреки всичко описано, онова което най-много ме остави безмълвен е отношението на хората помежду им. Нормално е, за малък град всички да се познават, но в Цариброд хората не само се поздравяват от добро възпитание, те ВИНАГИ си помагат един на друг, че дори подават ръка и на непознатите туристи. В това градче ще ти предложат да те закарат до следващия град, който е на 96км, ако закъсаш по пътя към него и не можеш да си намериш друг транспорт. Ако в лютата зима, акумулатора на колата ти откаже, всички собственици на автомобили ще ти се притекат на помощ. Всичко без задни помисли, а причината простичко се крие в добротата. Ако на някого домашния му любимец почине, всички ще споделят мъката на стопанина, при това съвсем искрено и ще отделят всяка минута от свободното си време, за да са до него. В Цариброд хората разпределят мъката и щастието си, празнуват под звуците на музиката или тъжат в мълчание ЗАЕДНО! Повярвайте ми така е, знам го, защото го видях със собствените си очи.
Магнетизмът на градчето се крие най-вече в онези човешки качества, който днес изчезват неусетно, поради факта, че хората открихме егоизма и удоволствието от надсмиването над себеподобните си.

При всяка отдадена ми възможност гледам да си поема глътка свеж въздух, а именно да посетя отново в Цариброд, защото там си припомням удоволствието от това, че живия. Там получавам храна за стомаха, душата и сърцето! Ако и вие изпитвате глад, знаете вече къде да отидете.
* * *
Искам искрено да благодаря на Гери, Славко, Попай, Дани, Багата, Сашо и много други, които винаги правят престоя ми в Цариброд не само пълноценен, но и незабравим!